Този мой въпрос дойде като ехо от
работата по една задача в студентски тренинг,
който проведохме в Шуменския университет с доц.
д-р Стойко Иванов „Да изобразим в рисунка своя
проблем на консултанти”.
В центъра на листа нарисувах с цветни
моливи голяма къща. На върха на покрив с две-три
липсващи керемиди символично се представяха три
различни човешки лица. Къщата си беше с два
прозореца и врата, изглеждаше като нова и прясно
боядисана, стигаше до долния ръб на листа. Около
нея имаше няколко по-малки нейни варианта.
Основният образ в моята бъбрива
рисунка – къщата, беше повлиян от идеята и
виждането ми за човека като пространство. Къщите
си имат и различни лица. Консултантът в началото
не знае на каква почва и с какви основи е
построена къщата, затова централният образ
започваше от долния ръб на листа – за да не се
виждат. Вариантите на тази къща около нея бяха с
различен вид и характер: спретната къщичка с
градинка, пеперуди и само едно облаче (малък
проблем на клиента), което засенчва слънцето в
пейзажа, наподобяващ детска рисунка; имаше и
къща-бункер с картечница на кулата, входна пътека
с бордюр от бодлива тел и КПП; къщичка на Баба Яга
с кокоши крака; неподдържана запустяла къща с
прозорци дупки, пердета от паяжини, а наоколо -
оградена с гюрлюк от неприветлива растителност.
Всички тези образи от периферията
представляваха идентифицираните човешки
проблеми с вече видимата „почва” и „основи” на
„сградната конструкция”.
По-късно се замислих на какво място, на
какво пейзажче с къщичка приличам аз?
А вие как бихте нарисували или описали
с думи пейзажа на психическото състояние на
вашата личност?
Пишете ми.
