Искам да я възпитавам правилно и знам че боят
не е начинът. Какво да правя?
След такива случаи родителите
обикновено преживяват чувство на вина, поставят
се на мястото на детето си и страдат като заедно с
него. Разбира се, че говоря за чувствителните
хора, каквато смятам, че сте и вие.
Възпитанието често налага родителите да
проявяват хладнокръвие, а понякога ситуациите
наистина изискват възпитателната принуда.
Но как и кога да се прилагат, без после да
изпитваме последствията на угризението - това е
въпрос на търсене на знания, на постигане на
множество умения, което става успоредно и с
повишаване на самопознанието.
Би било добре да се настроите да
изследвате сабе си - какви са причините за някои
ваши реакции, какво е обичайното ви поведение в
ситуации на конфликти с възрастни, какъв тип е
вашата агресивност, какъв стил на общуване
използвате най-често.
При детето също може да се направи
серия от наблюдения и тестове и да се потърсят
причините за "нейния опърничав характер".
Справянето с такъв проблем обикновено
изисква решение за работа първо върху себе си -
разделяне с пречещи стереотипи и възприемане и
усвояване на нови, по-ефективни модели на
общуване както с детето, така и с другите
възрастни около нас.
Ако желаете, бихте могли да ми напишете повече за
вашите колебания относно подхода ви към
дъщеричката ви, особено ако и друг път ви е
разстройвала мисълта, че трудно се въздържате да
не посегнете на детето.
Обратно към "Въпроси и
отговори"
