Искам мъжът ми да стане такъв, какъвто беше,
когато се запознахме
Чувствам вашата обърканост - разказът
ви за семейната ситуация ви показва доста
объркана и в мислите, и в действията ви. Тези
противоречия очевидно намират израз във всичко,
което се случва около вас, всичко, което вие
правите или чувствате, че другите ви причиняват -
съпругът, свекървата, приятелят на съпруга ви.
В начина, по който ми предавате
историята на брака ви, откривам може би едни
затвърдени модели, които всеки от вас двамата е
възприел в предишното си семейство (на
родителите си) - съпругът ви като дете на
разведени родители не е имал в ежедневието си
желателния образец, какъвто би трябвало да бъде
един баща за детето си момче; вие пък - напротив -
сте били винаги обект на грижи от вашите
родители, които и по-късно са направили всичко
възможно да се сдобиете със собстевено жилище.
Тази фамилна картина, както знаем, е
характерна за българската традиция за разлика от
Запада, където само аристократите наследяват
дворците на дедите си, а буржоазията приучва
децата, навършвайки пълнолетие, самостоятелно да
поемат грижата за дома и прехраната си и
отговорността за живота си.
Откривам и стереотипи в мисленето ви,
които допускам, че ви пречат да направите една
по-реалистична оценка на ситуацията ви.
Използването на устойчиви изрази от
разговорния език спестява усилия за предаване на
информация на другия, която по-бързо може да бъде
разбрана (например "и сякаш сега аз обирам
пешкира"). Вие ги използвате заедно с други
преобладаващи думи и изрази и в писмения текст
("с нищо не му помагат"; "майка му не спира
да иска помощ от него все го подкукуросва, че й
трябва помощ, сякаш му е набила в главата, че щом
тя го е отгледала след развода си, то той сега
трябва задължително да й помага"; "мъжът ми е
човек, който сякаш е роден винаги да помага на
околните"). Това ми подсказва, че те са се
превърнали в някакви Ваши "котви". Може би на
вас ви дават чувство за сигурност в изказването,
увереност, че точно отразяват вашите мисли и
чувства, но също така те възпрепятстват
въображението ви, свободата на мисълта, а заедно
с всичко това - и ориентирането в новите
възможности.
Честото използване на такива
повтарящи се изрази ни води към нагласа за
непроменимост на ситуациите, което пък може да ни
подейства подтискащо и разболяващо.
Много е вероятно, ако често използвате
такива изрази в речта си, когато разговаряте с
вашия съпруг, това също да изнервя и него, с което
да го прави гневен, или напротив – да го подтиква
да използва други защитни реакции, като
абстрахиране, бягство (внезапно излизане от
къщи), рационализации - да измисля хиляди
оправдания и обяснения. Това са естествени
защити, които понякога ние предизвикваме у
другите с неща, които изказваме по инерция, без да
се замислим за отражението, което тяхната
повторност оказва върху близките ни.
Това, което на първо време ви
предлагам, е да се опитате да възприемете факта,
че ние непрекъснато се развиваме и променяме. Ние
не сме статични нито във физическия си, нито в
психическия си живот. С това донякъде мога да ви
представя разликата на облика на вашия съпруг от
времето, когато сте се оженили и сега. Със
сигурност, ако се съсредоточите в това, ще
забeлежите такава разлика и у себе си.
Проблемът със зависимостта към игрите
в казино, в който подозирате съпруга си, е
наистина сериозен, но за да участвате като негов
помощник в справянето с този проблем, смятам, че е
добре да възстановите силите си, самочувствието
и увереността в себе си, че сте човек, който може
да има благотворно влияние върху другия.
Обратно към "Въпроси и
отговори"
